Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето, около което прави по една обиколка
на всеки 87,969 земни денонощия. Орбитата на Меркурий има по-голям ексцентрицитет от орбитите на всички други
планети в Слънчевата система, като планетата има и най-малкия наклон на оста. Тя прави три завъртания около оста
си на всеки две обиколки около Слънцето. Перихелият на орбитата на Меркурий прецесира около Слънцето с допълнителни
43 дъгови секунди на столетие, явление, обяснено едва през 20 век от общата теория на относителността.
Гледан от Земята, Меркурий е сравнително ярък, с видима величина, варираща между −2,3 и 5,7, но е трудно да бъде
наблюдаван, тъй като най-голямото му ъглово отдалечение от Слънцето е само 28,3°. Тъй като обикновено е скрит от
блясъка на Слънцето, освен по време на слънчево затъмнение, Меркурий може да бъде наблюдаван само за кратки периоди
преди изгрев, когато е близо до максималната си западна елонгация, или след залез, когато е близо до максималната си
източна елонгация. Дори тогава в умерените ширини той остава близо до хоризонта и обикновено е скриван от относително
яркото по здрач небе. В тропическите ширини наблюдението е по-лесно, тъй като Слънцето се издига и спуска по-стръмно
към хоризонта, поради което периодът на полуздрач е по-кратък, а в някои части от годината еклиптиката пресича
хоризонта много стръмно, поради което Меркурий може да се окаже относително високо в небето. Такива условия в тези
области има например след залез около пролетното и преди изгрев около есенното равноденствие.
Сведенията за Меркурий са сравнително малко, тъй като с наземни телескопи може да се наблюдава само един осветен
полумесец без много подробности. Първият от двата космически апарата, посетили планетата, е Маринър 10, който успява
да заснеме около 45% от повърхността на планетата от 1974 до 1975 година. Другият апарат е МЕСИНДЖЪР, който достига
околопланетна орбита на 17 март 2011 година, и има за цел да картографира и останалата част от планетата.
Физическите характеристики на планетата са подобни на тези на Луната. По повърхността на Меркурий има множество
кратери и гладки равнинни области, подобно на Луната няма естествени спътници и почти никаква атмосфера. За разлика от
Луната, Меркурий има голямо планетно ядро от желязо, което създава магнитно поле със сила около 1% от тази на магнитното
поле на Земята. Относително големият размер на ядрото прави Меркурий изключително плътна планета. Температурата на
повърхността варира от −180 до 430 °C, като най-гореща е подслънчевата точка, а най-студени са кратерите около полюсите.
Регистрираните наблюдения на Меркурий датират поне от първото хилядолетие пр.н.е. Преди 4 век пр.н.е. древногръцките
астрономи смятат планетата за два отделни обекта – единият видим при изгрев, който те наричат Аполон, а другият – при
залез, наричан Хермес. Българското наименование на планетата идва от името на бога Меркурий, римският аналог на Хермес.
Астрономическият символ на Меркурий, окръжност над къса вертикална линия с кръст отдолу и полуокръжност отгоре (☿), е
стилизирано изображение на Хермесовия кадуцей.
