Начало Меркурий Венера Земя Марс Сатурн Уран Нептун Размери
Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система.
Юпитер и другите газови гиганти в Слънчевата система (Сатурн, Уран и Нептун) са известни още като юпитероподобни
планети, планети-гиганти. Погледнат от Земята, Юпитер има величина от -2,94, което го прави най-яркият обект на
нощното небе след Луната и Венера.
Основната част от общата му маса е водород; една четвърт от масата му се състои от хелий. Наличието на скалисто
ядро, съставено от тежки елементи не е потвърдено, но е възможно такова да съществува. Бързото околоосно въртене
на планетата ѝ придава формата на сплеснат сфероид. Външната атмосфера е видимо разделена на различни пояси в
зависимост от географската ширина и отдалечеността им от екватора, като в преходните области между поясите
постоянно се образуват циклони и бури. Една такава буря е Голямото червено петно, огромен ураган, чието съществуване
е регистрирано още при първите наблюдения на планетата през 17 век. Планетата има почти незабележим пръстен от
прахови частици, както и изключително мощна магнитосфера. Регистрирани са 79 луни, от които най-голямата –
Ганимед, е с по-голям диаметър от Меркурий. Ганимед е един от четирите т.нар. Галилееви спътници, открити от
астронома Галилео Галилей през 1610 година.
Юпитер е известен на човечеството от древни времена и присъства в митологиите на много култури. Възприетото от
съвременната астрономия наименование идва от римската митология. През средновековието за него става употребим
знакът ♃.
Юпитер е бил обект на изследвания от няколко непилотирани космически апарата, а част от големите му луни,
например Европа, представляват интерес за астрономите тъй като се предполага, че под повърхността ѝ има до
170 км дълбок океан от течна вода.